Z6_PPGAHG80014N30QLJOV0112AP4
Z7_PPGAHG80014N30QLJOV0112AP3

История

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 08.03.2022

Варна и околността му е била населена още в праисторически времена. Казват, че тук е родното място на европейската цивилизация. От 5 век пр. Хр. тракийски племена населявали района на Варна, както и гърци (6 век пр. Хр.), римляни (1-3 век пр. Хр.), също и граждани на ранната византийска империя (4-5 век сл. Хр.) – далеч преди основаването на Първото българско царство, идването на християнството и създаването на кирилицата.

Исторически бележки

Първите следи от цивилизация във Варна и областта се отнасят към третото хилядолетие преди Новата ера. Най-старото златно съкровище на човешката цивилизация е открито във Варна през 1972 г. То е изработено около 4000 г. пр. н. е.

Херодот пише, че гръцките преселници са били привлечени от спокойните води в залива и са се заселили по тези земи преди около 2600 г. Те са заварили тракийско поселище, носещо името Одесос, което славяните са нарекли Варна през VII в. от н.е. През римско време градът запазва своето икономическо и културно значение. Термите, най-големият обществен архитектурен комплекс от античността открит в България, е и сред най-големите в Европа от този период. Запазените до наше време стени на сградите свидетелстват за размери, надхвърлящи 7000 кв. м.

Прабългарите, които идват от север през пролетта на 681 г. от н.е., разбиват армията на византийския император Константин IV Погонат при устието на Дунав. Със сключения след това във Варна мирен договор официално е признато съществуването на българската държава.

Варна се отбелязва в историческите източници и с битката през 1444 г. Със загубата на крал Владислав III Ягело от войските на Отоманските турци България окончателно попада под османско владичество, което продължава около пет столетия.

Варна е последният град, освободен от руските войски. Това става на 27 юли 1878г., а градът е окончателно предаден на руските и българските власти на 23 октомври 1878г. Временното руско управление трябвало за кратко време да изгради административен апарат. Премахвайки турската административна власт, русите използват в основни линии старото административно деление на страната - вилаети, санджаци и каази, т.е. области, окръзи, околии и общини.

Руските власти възприемат като най-голяма административна единица губернията. Варна е определен за център на губерния и за пръв губернатор е назначен генерал маьор Иван Кишелски - българин на руска служба. От октомври 1878г. той е сменен от камер юнкер Н.Баумгартен. Следващият губернатор е видният български политик Драган Цанков, четвърти е д-р Панайот Минчович, сменен на 20 декември 1880г. от Васил Стоянов (един от основателите на българското книжовно дружество), който остава до приемането на Закона за закриване на губерниите.

Във Варненска губерния влизат Варненски, Балчишки, Манкалянски, Хаджиоглу Пазарджишки (Добрички), Провадийски и Шуменски окръг. По-късно Шуменски и Манкалянски окръзи отпадат. При административното деление след 1880г. Варна е определена за седалище на окръг, обхващащ Варненска, Провадийска, Новоселска (Дългополска), Балчишка, Добричка и Куртбонарска (Тервелска) околии.

След Освобождението през 1878 г. градът се развива бързо. Издигнати са множество модерни сгради - оттогава са и 150-те архитектурни паметника, които съществуват днес. Първата предачна фабрика за памук се открива през 1892 г. През същата година се основава и организацията на морските търговци. Първите корабостроителни докове са построени през 1907 г., а през 1912 г. започва да функционира фарът на нос Галата. През 1926 г. са построени морските бани. Тогава пристигат и първите 1100 организирани туристи.

От 1913г. Балчишка, Добричка и Куртбонарска отпадат от територията на окръга. При административната реорганизаия от 1934г., когато се премахват окръзите и се образуват области, Варна влиза в състава на Шуменска област. През този период окръжни управители са били такива видни участници в освободителните борби, политически дейци и общественици, като Иван Драсов, Тодор Пеев, Господин Иванов, Жеко Ив.Жеков и др.

След 9 септември 1944г. Варна е определен за център на област и за областен директор е назначен Георги Трайков. Със Закон за разпределяне територията на Републиката на окръзи от 1949г. Варна става център на окръг, в който влизат Варненска, Провадийска, Добричка, Балчишка, Генералтошевска и Тервелска околии. На 18 август 1987г. деветото Обикновено народно събрание приема Закон за ново административно деление на страната, съгласно който се ликвидират окръзите и се създават области. Първоначално Варненска област обхваща териториите на бившите Варненски, Добрички и Шуменски окръзи, но по-късно и трите се обособяват като самостоятелни области.

Варна крайбрежие